Румен Шивачев
Бай Ганьо, един от най-популярните герои както в литературата, така и в културата ни –– още от създаването си е бил обект на постоянни изследвания, на различни дискусии. Обхващайки най-важните мнения в цялата 120-годишна история на рецепцията, Румен Шивачев подхожда към този образ с интригуваща нагласа, предлагайки съвсем нови ракурси към интерпретацията на Алековата творба и нейния емблематичен герой.
Въз основа на методологията на аналитичната психология на Карл Юнг и неговата изследователска школа, Румен Шивачев разглежда митичния “съвременен българин” в подчертан културно-психологически аспект и открива пряка съпоставимост между Паисиевата “История славяноболгарская” и “Бай Ганьо”. Авторът на книгата “Суб-литературният мит Бай Ганьо” разкрива неговата природа на архетип, в това Шивачев посочва основната причина за превръщането на Бай Ганьо във винаги активна митологема.
Анализирайки понятието “архетип” в неговите културно-исторически, социологически, психологически, езиковедски и литературни измерения, Шивачев обяснява стойността на Бай Ганьовия образ именно като такава митологема. В изследването си авторът пространно анализира и отделните текстове на проф. д-р Иван Д. Шишманов, и на критика Георги Константинов, които частично засягат връзките между Паисий и Алеко. Шивачев разгръща техните концепции в културно-исторически и психо-аналитичен аспект и доказва основателността на тезите си. В хода на своето изследване Шивачев определя “Бай Ганьо” като „суб-литературен мит“: творбата на Алеко и нейният герой се оказват над-литературни. Те притежават и историческа, и съвременна, и практическа и идейна стойност, така те не могат да останат затворени в рамките на една чиста литературност.
Това е новаторски подход, истинско предизвикателство при прочита на българската художествена литература. Изследването на Р. Шивачев разкрива богатите възможности на подобна методология, въз основа на която се навлиза в по-дълбоките пластове от значения и смисли на текста на Алеко Константинов. Основополагащата теза – за архетиповата природа на образа на Бай Ганьо – му позволява не само да разгърне прочита и тълкуването си в културно-исторически план, но и да навлезе в предпоставките за неговата винаги съвременна актуалност. Удачни и интересни са предпочитанията на Румен Шивачев към аналитичната психология на Карл Юнг пред психоанализата на З. Фройд. Той ясно разграничава метода (Фройд) от дисциплината (Юнг) и това разграничение допринася както за широкия обхват на изследването, така и за убедителността на заложените в него тези. Нещо повече, това разграничение обуславя обективистичния във висока степен подход към материала, а оттам и хуманистичния характер на самото изследване.
Авторът на тази книга изяснява подробно иновативните за литературата ни понятия от аналитичната психология на Юнг и ги приобщава към цялата си стилистика. Това прави изложението достъпно за по-широк читателски кръг. Към научния апарат на изследването са направени пояснителни бележки, които допълват и уплътняват наблюденията на Шивачев върху образа и творбата, а така също и върху съществуващата за тях рецепция.
Обосновал възгледа си за образа на Бай Ганьо като архетипов, Румен Шивачев задълбочава своето тълкуване както на текстологично, така и на литературно-критическо ниво. Той развива концепциите на Иван Д. Шишманов и Георги Константинов за близостта на “Бай Ганьо” с Паисиевата “История...“ със строго съвременна нему трактовка. Тук е мястото да се отбележи и изключително богатата библиография в книгата на Шивачев, позоваваща се на трудовете на изтъкнати специалисти по аналитична културна психология, както и на български автори, чиито имена стоят в основата на българската хуманитаристика: проф. Михаил Арнаудов, д-р Кръстев, проф. Боян Пенев, Пенчо Славейков, проф. Беньо Цонев, д-р Милко Ралчев, Константин Петканов, акад. Георги Цанев, проф. Тончо Жечев, това са имената само на част от тях.
В хода на изложението се изяснява психологическата същност на Бай Ганьовите превращения, маркира се връзката им при самото Освобождение и времената след него. Наред с това, Шивачев прави и различни екскурси към европейската литература и изкуство, които по някакъв начин се доближават или пък се разграничават от произведението на Щастливеца. Така възгледът на Шивачев за “суб-литературността” на “Бай Ганьо” преминава като червена нишка през цялото изследване, показвайки какъв културен резонанс може да предизвика една литературна творба.
Румен Шивачев не следва никаква предварително заложена доктрина, не се влияе от съществуващите идеологически тенденции в прочита на героя и произведението. Той постига анализа си въз основа на онази обективност, която му предоставя новата хуманитарна дисциплина със своята методология. Тези обстоятелства обуславят приносния характер на изследването, очертавайки и един нов кръг от проблеми пред нашата хуманитаристика.